Сега в магазините има предостатъчно тигани от алуминий и неръждаема стомана с най-технологичните незалепващи покрития. Би изглеждало, че тежките чугунени тигани трябваше да остареят и да изчезнат. Но се случва точно обратното: тиганите от чугун се произвеждат масово и също толкова масово се разпродават. Защо? Причините за това са няколко.

Основната, вероятно, се крие в това, че чугунът е невероятно устойчив на износване. Години и десетилетия по-късно тиганът ще бъде все така надежден, както и в самия начало. С това не могат да се похвалят алуминиевите изделия, при които с времето незалепващото покритие става неизползваемо. Какво още прави чугунения тиган конкурентоспособен, в какво са неговите недостатъци и как да се грижим за него, четете в нашата статия.

Леенето на чугун е известно вече повече от две хиляди и половина години. Първо от тази сплав са правели художествени изделия, после – оръжия, а в началото на XVIII век започнали да леят съдове. Благодарение на новите технологии чугунът се получавал качествен, гърнетата и тенджерите от него стрували евтино, а ястията в тях се готвели сякаш чрез магия.

В наше време, изглежда, акцентът се е изместил върху удобството: популярни са леките антипригарни съдове, които могат да се мият в съдомиялна. Чугунът не съответства на тези изисквания и въпреки това не предава позициите си. Защо професионалистите ползват тигани от чугун и как да изберем чугунен тиган за домашно готвене, четете в нашата статия.

Предимства и недостатъци на чугуна

Възможно е у дома да имате чугунени тигани, които са принадлежали още на бабите и дядовците ви. Дълговечността е един от най-големите плюсове на материала. Такъв съд може да служи десетки години и при правилна грижа ще става само по-добър. Дори ако се случи така, че поради неправилна поддръжка тиганът загуби своите свойства, те лесно се възстановяват в домашни условия.

Това е само първата точка в списъка с достойнствата на чугуна. А ето и останалите:

• Безопасност. Чугунът е разновидност на сплав от желязо с въглерод. Това е безопасен материал, който не съдържа синтетични полимери и не отделя вредни вещества.

• Способност да съхранява топлина. Чугунът се нагрява дълго, но пък изстива бавно и добре задържа топлината. Колкото по-дебели са стените на съда, толкова по-добре се прогреват продуктите вътре. В чугунения съд ястието остава топло по-дълго, отколкото в алуминиев или стоманен.

• Незалепваща повърхност. За разлика от алуминиевите тигани, които се нуждаят от полимерно покритие, чугунът сам придобива антипригарни свойства. Преди да изберете чугунен тиган за пържене, прочетете раздела за неговата подготовка и ще получите отлична вещ.

• Съвместимост с различни печки. Чугунените съдове се използват върху газови, електрически, халогенни печки. Ако тиганът не е емайлиран, то като правило той е подходящ и за индукционни котлони.

• Обогатяване на храната с желязо. Изследванията показват, че в процеса на готвене чугунът отделя хранително желязо. Нивото на желязо е толкова високо, че готвенето в чугунен тиган дори е способно да помогне при желязодефицитна анемия.

• Многообразие от изделия. От чугун се изработват всички видове тигани – универсални, грил, уок, сотейници, жаровни, тигани за палачинки.

Разбира се, в съветите как да изберем чугунен тиган не можем да заобиколим недостатъците. Именно те често стават причина хората да купуват алуминиеви и стоманени тигани.

Първо, материалът е доста тежък. Тиган с диаметър 26 см при дебелина на дъното и стените 4 мм тежи над 2 кг. С такъв е трудно да се подхвърлят палачинки или нарязани съставки при бързо пържене. Затова пък тежкият устойчив сотейник или грил е точно това, което е нужно.

Второ, високото съдържание на въглерод прави чугуна крехък. При падане върху твърда повърхност тиганът може да се пукне или разцепи. Същото понякога се случва и при рязка смяна на температурите.

С покритие или без?

Двете основни разновидности чугунени тигани са от така наречения „гол“ чугун и с емайлово покритие. Техните свойства донякъде се различават, което влияе и на качеството на готвене, и на вкуса на ястията.

Чугун без покритие

Прекрасно подходящ за пържене, задушаване, печене. Той издържа на висока температура и акумулира топлина. Да се повреди е почти невъзможно.

Голият чугун изисква миене на ръка, избърсване до сухо, внимателно съхранение и редовно мазане с растително масло. Ако това не се прави, тиганът ще ръждяса и храната ще започне да прилепва към него.

Освен това в чугунен тиган без покритие не бива да се съхранява храна. А и този материал е способен да попива миризми и да ги предава на ястията. Затова се препоръчва да имате няколко тигана за различни нужди. Правилно подготвеният чугун не изисква специална поддръжка, но по-долу ще разкажем как се почистват чугунените тигани.

Емайлирани тигани

Подходящи са за съдомиялна и за съхранение на храна, не изискват прогаряне и мазане с масло. Емайлът запечатва порестата структура на чугуна и тиганът спира да се напоява с миризми.

Емайловият слой обикновено се оцветява в различни цветове. Така в кухнята вместо черни чугунени тигани се появяват червени, кафяви, зелени, млечнобели съдове. Емайлът бива гланцов и матов.

Основният недостатък е крехкостта на емайла, който се откъртва от удари и температурни разлики. Също така покритието невинаги предотвратява достатъчно добре загарянето на храната.

Материал и форма на дръжките

Чугунените тигани първоначално са имали само лети дръжки. Това е много надеждно решение – такава дръжка никога няма да падне, а съдът с нея може да се сложи във фурната. Тя обаче добавя тегло към изделието и в процеса на готвене се нагрява много силно.

В наше време, освен летите, съществуват дръжки с винтова или нитова връзка. Най-удобни са бакелитовите дръжки, защото почти не се нагряват, не горят и не се топят при висока температура.

Дървото също се нагрява незначително, но може да се запали при силен огън. Най-малко практични са стоманените дръжки, защото стават толкова горещи, колкото и чугунените.

Що се отнася до формата, в основната си част тиганите имат една дълга дръжка. При изделията с голям диаметър се добавя допълнителна малка дръжка. Уоковете, сотейниците и жаровните могат да имат две малки дръжки във вид на ушички или примки.

Капак

Чугунените жаровни, тигани, грилове и уокове понякога имат капак, направен от чугун. Това, разбира се, прави съда двойно по-тежък, но носи съществена полза.

По време на готвене през чугунния капак не излиза топлина, вътре в съда се създава ефект на фурна. Дори ако готвите дебело парче месо или цяло пиле, ястието напълно ще се изпече и ще остане сочно.

Плоските чугунени капаци служат като преса – с такива може, например, да се приготви пиле тапака. А има капаци, при които вместо една дръжка отгоре са направени две странични дръжки: тези модели сами служат за тигани. Известен минус на чугунения капак е, че в него, като правило, няма отвор за пара.

Често чугунените тигани се продават със стъклени капаци. Те имат уплътнителен пръстен, отвор за излизане на пара и през стъклото може да се контролира процесът на готвене. Стъклото обаче не държи температурата толкова добре.

Подготовка за употреба

Колко дълго служи чугуненият тиган? Ако е правилно подготвен и за него се грижат внимателно, то и след половин век ще работи безупречно. Но след покупката ще се наложи да „побаете“ над новия тиган.

Първо съдът се прогаря. Слага се на силен огън или на максимална степен на електрическия котлон и се оставя за 20-30 минути. Високите съдове, например уок, трябва да се завъртат над печката, за да се прогорят стените напълно. По време на прогарянето тиганът пуши силно – това изгаря техническото масло. Погрижете се през това време да имате отворен прозорец или включена абсорбация.

Когато димът изчезне, а металът придобие сив оттенък, оставете тигана малко да изстине и след това го изтрийте отвътре с растително масло, нанесено на хартиена кърпа. Първата кърпа ще стане черна – ще събере саждите и окисите. Повторете мазането още няколко пъти с чисти кърпи. После избършете повърхността до сухо.

С помощта на силиконова четка нанесете върху вътрешната страна, ръбовете и външните стени на тигана рафинирано масло. Слоят трябва да е тънък. Поставете съда на среден огън и когато запуши, намалете нагряването и разнасяйте маслото с четката. След 20-30 минути масленият слой ще спре да лепи по четката. Изключете огъня, охладете тигана и още веднъж нанесете тънък слой масло. След това тиганът може да се ползва както обикновено.

Ако по време на готвене продуктите започнат да прилепват към дъното, тиганът трябва да се измие и процедурата по прогаряне да се повтори.

Забелязано е, че масленият защитен слой се разрушава по-бързо от взаимодействие с кисели продукти – например доматен сос. В такъв случай ще се налага от време на време да повтаряте обработката.

Някои производители пускат съдове с изразени грапавини. Маслото в този случай ляга неравномерно и прогарянето не дава нужния ефект. Такива тигани се препоръчва първо да се зашлифоват. Важно: такава подготовка изисква само тиганът без покритие. Емайлираните съдове не бива да се прогарят – това само ще повреди емайла.

Поддръжка на чугунения тиган

За да служи качественият тиган десетилетия и от година на година да става само по-добър, трябва правилно да се грижите за него. Ето няколко правила за поддръжка на чугунен тиган без покритие:

• Използвайте силиконови или дървени лопатки. Макар да се смята, че чугунът не се разваля от метални прибори, те могат да повредят антипригарния слой.

• Не съхранявайте храна в тигана. От това чугунът потъмнява, може да се появи ръжда, а храната придобива неприятен привкус.

• Не го слагайте в съдомиялна. Мие се само ръчно с мека гъба и безопасни препарати.

• Изсушавайте веднага. След миене тиганът трябва веднага да се избърше до сухо или да се подсуши на включен котлон.

• Мажете с масло. Периодично нанасяйте тънък слой растително масло, особено преди дълго съхранение.

• Избягвайте термошок. Преди миене изчакайте тиганът да изстине. Не го слагайте под студена вода, докато е горещ.

Предимството на чугунените съдове с емайлово покритие е, че е разрешено да се мият в съдомиялна и могат да се накисват. Те обаче се боят от удари и резки температурни амплитуди.

Важно

При известна капризност в поддръжката, чугуненият тиган все пак е много надеждна вещ. Струва си веднъж да направите правилната покупка и завинаги ще забравите за мъките при избора. Ето кратък чек-лист:

1. Избирайте тиган с дебелина на дъното поне 4 мм, а на стените – 3 мм.

2. Обръщайте внимание на размера. Ако готвите малко, няма нужда от огромен и тежък тиган.

3. Ако само запържвате продукти, може да купите модел без капак. За задушаване е нужна версия с капак.

4. Проверете съвместимостта. Повечето чугунени тигани без емайл са идеални за индукционни печки.

Материалът Качествен чугунен тиган: всичко за най-дълговечните съдове е публикуван за пръв път на Digital group.